КП-06-Н81/9 Ръководител проф. Пламен Тодоров, дбн
Криоконсервация и ин-витро култивиране на тестикуларни клетки и тъканни фрагменти
Актуалност на проблема
Раковите заболявания са на второ място в световен мащаб като причина за смъртност след сърдечно-съдовите. Благодарение на съвременните комплексни методи на лечение, преживяемостта на онкоболните постоянно се увеличава, като в голяма част от случаите се постига и пълно оздравяване. Това поставя на дневен ред въпроса за качеството на живот на вече излекуваните пациенти, респективно възможността им да имат деца. Известно е, че в много случаи химио-/лъчетерапията води до увреждане на гонадалните функции – оогенезата и сперматогенезата. Бързоделящите се клетки са таргет на онкотерапията, но при лечението освен раковите се засягат и герминалните клетки. Друга категория пациенти, при които лечението е свързано с риск за фертилитета, са тези с автоимунни заболявания. Тази група обхваща над 50 орган-специфични и системни заболявания. При лечението им се прилагат имуносупресивни, цитотоксични и противовъзпалителни лекарствени средства, някои от които имат гонадотоксичен ефект. Редно е преди започване на противотуморната (или друг вид застрашаваща фертилитета им) терапия болните да бъдат информирани и да им бъдат бъдат предложени опции за запазване на фертилитета (fertility preservation).
При мъжете е рутинна практика семенната течност да бъде замразявана с цел бъдещо използване, като методът намира широко приложение. По-сложна е ситуацията при малките момчета, преди настъпване на пубертета. При тях липсва активна сперматогенеза, не се произвеждат гамети, които да бъдат замразени. Опция би било при тези момчета преди започване на терапията да се получи и банкира (криоконсервира) тестикуларна тъкан. Години по-късно, когато вече излекуваните пациенти са готови да създадат семейство и имат деца, тъканта да бъде размразена и съхранените герминални клетки ре- имплантирани в тестисите им. Друга алтернатива е съхранените клетки да бъдат култивирани ин-витро и от тях да бъдат получени сперматозоиди, които да се използват за IVF. Има изследвания и данни за успешно използване на тези техники при животни. Резултатите, получени при лабораторни и селскостопански животни, обаче, трудно могат да бъдат екстраполирани при хора, което налага допълнителни, по-задълбочени изследвания в тази област. По ред причини (етични, организационни, финансови и др.) проучванията са ограничени, методът се води „експериментален“.
В България подобен род изследвания не са провеждани. Това ни мотивира да планираме и представим за финансиране настоящия проект.
С настоящия проект се цели да се проведат комплексни изследвания върху тестикуларни клетки и тъканни фрагменти с оглед получаване на нови знания относно процесите, протичащи при тяхното замразяване и култивиране ин-витро и факторите, влияещи на тези процеси.
Така поставената цел предполага решаването на следните задачи:
- Характеризиране на ССК
- Отработка на методики за получаване, изолиране в чист вид и култивиране на ССК
- Изследвания върху възможностите за изчиставане на културата тестикуларни клетки от малигнени клетки (след предварително контаминиране с туморни клетки в ин-витро условия)
- Криобиологични изследвания върху ССК
- Оптимизиране на условията за ин-витро култивиране на тестикуларни клетки и тъканни фрагменти (2D и 3D – системи, ко-култивиране)
- 3-D Биопринтиране с оглед създаване на оптимална „ниша“ за ССК
- Ксенотрансплантация (на имунодефицитни мишки) на човешка и животинска тестикуларна тъкан и САМ-трансплантация (върху хорионалантоидната мембрана на кокоши яйца)
- Сравнителни изследвания върху токсичността и криозащитното действие на различни криопротектори (проникващи и неприникващи) и техни комбинации върху тестикуларни клетки и тъканни фрагменти
- Изследване действието на различни режими на програмно замразяване/размразяване и витрификация върху морфофункционални показатели на тестикуларни клетки и тъкан
- Експериментиране върху възможността за замразяване на цял тестис от мишка
- Транскриптомен анализ на тестикуларни клетки и тъкани след различни режими на криоконсервация и ин-витро култивиране
- Разработка на технология за криоконсервация и ин-витро култивиране на тестикуларна тъкан
Работна хипотеза: Чрез оптимизиране на средите и условията за замразяване и култивиране на тестикуларни клетки (ССК) и тъканни фрагменти може да се разработи технология за ин-витро получаване на мъжки гамети, годни за използване в медицинската практика или за научни изследвания. Криоконсервацията на тестикуларни клетки и тъкани ще се имплементира като метод за запазване на фертилитета (fertility preservation) при малки момчета.
Изследователски материал – тестикуларни клетки и тъкани от хора и животни.
Методи за изследване: Ще се използват съвременни и с висока информационна стойност методи като биопринтиране, клетъчни и тъканни култури (включително триизмерни култури, в биореактор, на хорионалантоидни мембрани, ко-култивиране, микрофлуидни техники за култивиране), ксенотрансплантация на тестикуларна тъкан (имунодефицитни мишки), молекулярно-биологични методи (РНК-секвениране, PCR, Comet assay, хроматография, western blot, in situ nick транслация – TUNEL assay) и др. Предвижда се широкия набор от методи да предостави възможност на младите учени да усвоят разнобразни техники, както гореспоменатите, така и базови такива (микроскопия – светлинна, флуоресцентна, конфокална; флоуцитометрия – имунофенотипизиране, апоптоза, маркери за плурипотентност, мембранен потенциал на митохондриите, клетъчно сортиране и др)., което да повиши квалификацията им и съответно тяхната конкурентноспособност.
Очаква се получените резултати от фундаментален характер, в бъдеще да допринесат за разработката на нови методи за лечение на безплодието. Колаборацията между българските и чуждестранните участници в проекта ще допринесе за издигане престижа на науката в страната, трансфера на знания, унификация на използваните методики и ще е добра предпоставка за участие в съвместни международни проекти.
Резултатите ще бъдат публикувани в реномирани международни издания с импакт-фактор и ранг, включително и такива с отворен достъп, което да повиши цитируемостта им.
Членове на научния колектив са експерти към Изпълнителната агенция по трансплантация и Министерството на здравеопазването, регламентиращи и контролиращи дейностите по трансплантация на тъкани и клетки. Информацията, получени в хода на настоящия проект ще има значение при формулирането на нормативни актове.
План за широко разпространението на резултатите от фундаменталните научни изследвания при неизключителни и недискриминационни условия, посредством преподаване, бази данни със свободен достъп, открити публикации или софтуер с отворен код и др.
Ще бъдат използвани различни форми за популяризиране дейността по проекта и разпространение на получените резултати:
Публикуване в научни списания Резултатите от проучванията по време на проекта ще бъдат публикувани в престижни научни списания с ранг (квартил) и импакт фактор под формата на обзори, оригинални или технически статии. С цел запознаване на по-широк кръг специалисти, работещи в областта на онкологията, андрологията и репродуктивната медицина, резултатите, както и обзорни статии по проблема, ще бъдат публикувани и в специализирани наши медицински издания. Във всички публикации ще бъде отбелязано, че изследванията са финансирани от НФНИ и номера на проекта.
Докладване на научни форуми Участниците в проекта ще подготвят научни съобщения на национални и международни конгреси и конференции.
Научно-популярни списания Тематиката на проекта е изключително съвременна и нова за България, с потенциал за внедряване в клиничната практика и поради тази причина тя би представлявала интерес не само за научната общност, а и за обикновената публика. Резултатите от тези изследвания са от особено значение за пациенти с репродуктивни проблеми и такива с предстояща онкотерапия. Широката общественост е хубаво да бъде запозната с предизвикателствата, пред които са изправени тези пациенти и потенциалните стратегии за преодоляването им.
Чрез интернет
В Българския „Портал за отворена наука“
На сайта на базовата организация Ще бъде публикувана информация за проекта и резултати от изпълнението му.
На сайтове на асоциации, в които членове на колектива заемат ръководни длъжности Проф. Панков е председател на „Алианс за клетъчни технологии“, а проф. Тодоров – зам.-председател на „Българска асоциация по репродуктивна човешка ембриология“
Разпространение на информация през европейски проекти и мрежи. Членове на колектива участват в съществуващи и предложени eвропейски проекти и мрежи.
Специализирани интернет страници – Резултатите от тези изследвания са от особено значение за пациентките с репродуктивни и онкологични проблеми. Информирането им за евентуалното бъдещо клинично приложение на разработените техники би било от изключителен интерес.
На сайта на НАЦИД Участието на членовете на колектива в проекта ще бъде отразено в профилите им в НАЦИД
Резултатите от транскриптомния анализ ще бъдат качени в публични бази данни, което ще ги направи достъпни за научната общност
Преподавателска дейност В работния колектив са включени университетски преподаватели (Акад. Панков и професор Константинов водят лекции и упражнения на студенти от медицинския, фармацевтичния и биологическия факултети, проф. Исаченко води лекции в Медицинския университет в Кьолн). Проф. Тодоров е ръководител по програма «студентски практики», води специализиран курс към ЦУ-БАН. Гл. ас. Христова води биология на дейност ще бъдат включени въпроси, свързани с тематиката на проекта.
Семинари При посещенията си в България чуждестранните участници в проекта ще изнесат научни семинари. Планира се проф. Исаченко да изнесе лекция пред студенти в Биологическия факултет към СУ.
Научни колегиуми в клиниките Медицинските специалисти ще бъдат запознавани с възможностите за бъдещо практическо приложение на резултатите;
Чрез национални регулативни органи Членове на колектива са експерти и членове на комисии в различни агенции и министерства;
Чрез обществените медии Членовете на екипа са желани събеседници в много публицистични предавания. Посещението в България на чуждестранните членове на колектива ще бъде отразено в националните медии.
В специализирани научни мрежи Членове на работния колектив са регистрирани в редица специализирани научни мрежи (ORCID, ResearchGate, Publons и др.). В профилите им ще бъде споделена информация за настоящия проект.
В социални мрежи Различни организации, асоциация и пациентски сдружения имат страници в социалните медии (напр. Facebook), на които би могла да се публикува информация за проекта (цели, финансиране, постигнати резултати…)
Най-общо, прицелните групи, към които ще бъде насочена информацията и резултатите получени в хода на реализация на проекта включват:
- Изследователи, работещи в областта на клетъчната биология
- Изследователи и лекари, работещи в областта на репродуктивната медицина.
- Нови изследователски групи в България, Европейския съюз и др.
- Болници и клиники, специализирани в областта на асистираната репродукция
- Специалисти по онкология
- Национални и Европейски дружества, свързани с клетъчната биология, асистираната репродукция, онкологията, генетиката, имунологията и др.
- Политици.
- Пациенти с различни видове заболявания, както и техни сдружения.
Следва да се отбележи, че настоящият проект няма комерсиални цели. Поради тази причина няма да се допускат комерсиални интереси при публикуването на каквито и да е данни, получени при реализирането на проекта. Не се предвижда подаване на патенти на базата на
получените резултати.
При всички форми на разпространение на резултатите от този проект финансовата подкрепа и помощ от Фонд „Научни изследвания” (НФНИ) ще бъде подчертавана.
Ръководител на научния колектив
Проф., дбн Пламен Тодоров Тодоров (ИБИР-БАН)
Участници:
Акад., дбн Румен Георгиев Панков (СУ, Биолог. ф-т)
Проф., дфн Спиро Михайлов Константинов (МУ, Фармац. ф-т)
Гл.ас., дб Елена Илиева Христова (ИБИР-БАН)
Гл.ас., дб Надя Емилова Петова (ИБИР-БАН)
дб Пламена Ангелова Ставрева (УСБАЛАГ „Селена, Пловдив)
ас. Христина Димитрова Благова (ИБИР-БАН)
Лора Росенова Гайдарова (ИБИР-БАН)
Д-р Георги Владимиров Лазаров (ПСАГБАЛ „Света София)
Андрея Ангелова Лазарова(СУ, Биолог. ф-т)
Проф., дб Владимир Исаченко (МУ, г.Кьолн, Германия)
Д-р, дб Евгения Исаченко (МУ, г.Кьолн, Германия)
