Проект по „КОНКУРС ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ –2025 г.”
| Основна научна област, в която проектът кандидатства: Биологически науки |
| Допълнителни научни области при интердисциплинарни проекти: Медицински науки |
| Ключови думи (до 5 думи): Активация на яйцеклетки, асистирани репродуктивни технологии, нуклеарен трансфер, стволови клетки |
| Тип проект: (запишете 1, ако кандидатствате само с Базова организация; запишете 2, ако кандидатствате и с партньори): 1 |
| Заглавие на проекта: Изследвания върху методи за ин витро активация на женски гамети (яйцеклетки) |
| Вид на планираните научни изследвания (по конкурса се финансират само фундаментални научни изследвания): Фундаментални научни изследвания |
| Базова организация: Институт по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“ към Българска академия на науките |
| Партньорски организации: Не |
| Ръководител на научния колектив (академична длъжност, научна степен, име): гл. ас., д-р Елена Христова |
| Адрес за кореспонденция (пощенски, електронен и телефон): 1113, София, бул. „Цариградско шосе“ №73, hristova.elena@gmail.com, 0884582870 |
| Основен бюджет на проекта (без допълнителната сума за ДМА и/или ДНМА): 180 000 |
| Допълнителна сума за ДМА и/или ДНМА: 70 000 |
| Резюме на проекта: |
| Демографската криза е един от сериозните проблеми пред който е изправена нашата страна, носещ както социално така и икономическо изражение. Един от подходите за решаването му е увеличаване на раждаемостта, включително чрез използване на техники за асистирана репродукция. В Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 е залегнало повишаване на количеството и качеството на фундаменталните научни изследвания, свързани с подобни проблеми от регионално и национално значение.
Развитието на асистираните репродуктивни технологии (АРТ) и по-специално на интрацитоплазменото спермално инжектиране на сперматозоида в яйцеклетката (ИКСИ), доведе до възможността за получаване на ембриони и зачеване при пациенти с мъжки фактор за инфертилитет. Функцията на сперматозоида при оплождането е не само да внесе допълнителния хаплоиден набор хромозоми, но и да активира ооцита към делене и развитие. Индуцираната активация на ооцити е сравнително ново направление в репродуктивната медицина. Счита се, че в редица случаи мъжкият инфертилитет сe дължи на неспособност на сперматозоида да стимулира прогреса на мейозата в яйцеклетките като тогава се налага прилагането на метода. Все още обаче, точните механизми които участват в процеса остават неизяснени. Няма и достатъчно изследвания дали използването на този метод може да доведе до епигенетични модификации на ембрионалния геном. Изкуствена активация на ооцитите се налага и в случаите на трансфер на митохондрии и терапевтичен нуклеарен трансфер.
Основната цел на настоящия проект е да се проведат комплексни изследвания на различните методи за асистирана активация на ооцити, чрез които да се получат нови знания относно молекулярните механизми, участващи в този процес. Така поставената цел предполага решаването на следните задачи: 1. Провеждане на сравнителни изследвания на асистирана активация на зрели ооцити и такива, получени след ин витро матурация; 2. Изследване на различни фактори и подходи за активация на ооцити; 3. Проучване на партеногенетично-активирани чрез различни методи свински ооцити и техният потенциал за развитие; 4. Изследване на потенциала за развитие и генетичния статус на ооцити от хора и животни след оплождане и изкуствена активация; 5. Опити за цитоплазмен и нуклеарен трансфер (включително междувидов) на ооцити от животни и изследване на качеството на получените ембриони; 6. Изолиране на ембрионални стволови клетки от ембриони, получени след изкуствена активация на ооцити; 7. Ретроспективен анализ на резултатите от използване на асистирана активация на ооцити на жени, участващи в програмите за асистирана репродукция в периода 2010 – 2023 г.
Получените резултати ще доведат до натрупване на фундаментални данни за механизмите, участващи в този процес, което от своя страна ще допринесе за усъвършенстване на методиките в асистираните репродуктивни технологии. Планиран е и ретроспективен анализ на резултатите от използване на метода в практиката на три клиники по асистирани репродуктивни технологии. В рамките на настоящия проект са заложени изследвания на цитоплазмен и нуклеарен трансфер на ооцити (включително междувидов) и получаване на ембрионални стволови клетки след изкуствена активация на ооцити. Важно е да се отбележи, че получените резултати имат отношение и към репродуктивните биотехнологии в селското-стопанство и екологията за развъждане и запазване на ценни видове, където методът също намира широко приложение. |
| Организации/участници[1] | Бележка[2] |
| Базова организация: Институт по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“ към Българска академия на науките | |
| Ръководител на научния колектив | |
| гл. ас. Елена Христова, дб | учен |
| Участници: | |
| 1. акад. Румен Панков, дбн
2. проф. Пламен Тодоров, дбн 3. проф. Спиро Константинов, дмн 4. проф. Владимир Исаченко 5. проф. Миодраг Стойкович 6. доц. Таня Милачич, дб 7. Цветомира Димитрова, дб 8. Пламена Ставрева, дб 9. Цветелина Тодорова, дб 10. Георги Дойчев 11. Лора Гайдарова |
учен
учен учен учен от чужбина учен от чужбина учен постдокторант постдокторант постдокторант докторант млад учен, докторант |
[1] Отбележете академичната длъжност и научната степен на всеки участник. В тази таблица не се изискват подписи.
[2] Отбележете дали участникът в колектива е учен, млад учен, постдокторант, докторанти или студенти, пенсионер или учен от чужбина.
План за широко разпространението на резултатите от фундаменталните научни изследвания при неизключителни и недискриминационни условия, посредством преподаване, бази данни със свободен достъп, открити публикации или софтуер с отворен код и др.“
Резултатите от текущите анализи, междинният и крайният отчет на проекта към Министерството на образованието и науката, както и комуникацията между ръководителя и чуждестранните участници ще бъдат достъпни за всички членове на колектива, като разпространението им ще бъде заложено като приоритет.
Ще бъдат използвани различни форми за популяризиране дейността по проекта и разпространение на получените резултати:
- Публикуване в научни списания Резултатите от проучванията по време на проекта ще бъдат публикувани в престижни научни списания с ранг (квартил) и импакт фактор под формата на обзори, оригинални или технически статии. Политиката във връзка с публикациите по отношение на съавторството или други проблеми ще бъде обсъждана на редовните срещи на колектива. Предвижда се публикуването на минимум по една научна статия в реномирано международно издание за всеки от етапите на проекта.
- Докладване на научни форуми – участниците в проекта ще подготвят научни съобщения на национални и международни конференции.
- Научно-популярни списания – тематиката на проекта е изключително съвременна и нова за България, с потенциал за внедряване в клиничната практика и поради тази причина тя би представлявала интерес не само за научната общност, а и за обикновената публика. Резултатите от тези изследвания са от особено значение за пациентките с репродуктивни проблеми.
- Чрез интернет
- На сайта на базовата организация – ще бъде публикувана информация за проекта и резултати от изпълнението му.
- На сайтове на асоциации, в които членове на колектива заемат ръководни длъжности – проф. Панков е председател на „Алианс за клетъчни технологии“, а проф. Тодоров – член на УС на „Българска асоциация по репродуктивна човешка ембриология“. Ръководителят на проекта е секретар на Българската асоциация по регенеративна медицина.
- Разпространение на информация през европейски проекти и мрежи – членове на колектива участват в съществуващи и предложени eвропейски проекти и мрежи.
- Специализирани интернет страници -резултатите от тези изследвания са от особено значение за пациентките с репродуктивни проблеми. Информирането им за евентуалното бъдещо клинично приложение на разработените техники би било от изключителен интерес.
- Не се предвижда изготвяне на специална интернет страница на проекта.
- Преподавателска дейност – членове на колектива (проф. Стойкович, акад. Панков, проф. Константинов, гл.ас. Христова) са преподаватели в наши и чуждестранни университети, ръководители на дипломанти и докторанти. Професор Тодоров ръководи студентски практики в Базовата организация, като студентите също ще бъдат привлечени към изпълнението на дейности по проекта. Проф. Тодоров ръководи и курс към Центъра за обучение на БАН (докторантско училище).
- Семинари – ще бъдат организирани два научни семинара в базовата организация. При посещенията си в България проф. Стойкович ще изнесе лекция в Биологическия факултет.
- Научни колегиуми в клиниките – медицинските специалисти ще бъдат запознавани с възможностите за бъдещо практическо приложение на резултатите. Сред членовете на научния колектив има такива, работещи във 4 водещи ин витро клиники с страната.
- Чрез национални регулативни органи – участници в проектното предложение са експерти и членове на комисии в различни агенции и министерства.
- Чрез обществените медии – членовете на екипа са желани събеседници в много публицистични предавания.
Най-общо, прицелните групи, към които ще бъде насочена информацията и резултатите получени в хода на реализация на проекта включват:
- Изследователи, работещи в областта на клетъчната биология;
- Изследователи и лекари, работещи в областта на репродуктивната медицина;
- Учени в сферата на екологията;
- Изследователи, работещи в областта на размножаването на селскостопанските животни;
- Нови изследователски групи в България, Европейския съюз и др.;
- Болници и клиники, специализирани в областта на асистираната репродукция;
- Национални и Европейски дружества, свързани с клетъчната биология, асистираната репродукция, регенеративната медицина, генетиката, екологията, животновъдството и др.;
- Политици;
- Пациенти с различни видове заболявания, както и техни сдружения.
Следва да се отбележи, че настоящият проект няма комерсиални цели. Поради тази причина няма да се допускат комерсиални интереси при публикуването на каквито и да е данни, получени при реализирането му. Не се предвижда подаване на патенти на базата на получените резултати.
При всички форми на разпространение на резултатите от този проект финансовата подкрепа и помощ от Фонд „Научни изследвания” ще бъде подчертавана.
