Структура

Институтът по Биология и имунология на размножаването „Акад. К. Братанов" е основан през 1938 година. До сега Институтът  е признат в национален и световен мащаб като водещ с научните изследвания в областта на репродуктивната биология и имунология при животни и хора. Научната насоченост обхваща проучвания на клетъчни и молекулни механизми на биологичното разпознаване в репродукцията; изучаване на фактори и механизми, участващи в гаметогенезата, оплождането, имплантацията и бременността; изясняване на процесите на автореактивността и автоимунния отговор в репродукцията; разкриване на ролята на биомолекули и метаболитни процеси за съхранението и криоконсервация на репродуктивни тъкани и клетки (стволови клетки, сперматозоиди); разработване на биотехнологични подходи за изкуствено осеменяване, микроманипулации и ембриотрансфер при животни.

Изследванията се осъществяват в пет научни звена: Имунобиология на размножаването,Репродуктивни Биотехнологии и криобиология на гамети, Ембриобиотехнологии при животните, Молекулярна имунология, Имунонервоендокринология.

Секция Имунобиология на размножаването

В секцията се разработват основни проблеми, касаещи фактори и механизми контролиращи клетъчната пролиферация, диференциация и апоптоза в женската и мъжката репродуктивна система; идентифициране, характеристика и функционална активност на рецепторни и лигандни молекули участващи във взаимодействието между гаметите, както и имуно-ендокринна регулация на овариалната функция; регулаторни фактори и клетъчни механизми при имплантацията и бременността.

Секция Репродуктивни биотехнологии и криобиология на гаметите

Научно изследователската дейност на секцията е насочена към една от приоритетните програми на Българската наука, свързани с подобряване на качество на живота и живата природа, а именно: Биотехнологии, храни и здраве. Основна цел е: да се спомогне за бърз генетичен прогрес и повишаване ефективността на репродукцията при селскостопанските животни. Научните изследвания са насоченикъм иновационни разработки за развитие и интегриране на приложните научни изследвания с бизнес интерес в областта на репродуктивните биотехнологии и криобилогични изследвания на стволови клетки, гамети и ембриони.

Секция Ембриотехнологии при животните

Научната и приложна дейност на секцията е насочена към изучаване на репродуктивните проблеми на селскостопанските животни  при естествено протичаща репродукция и разработване на методи и подходи за достигане на максимално използване на естествените им репродуктивни възможности; изследвания върху суперовулацията и синхронизацията на еструса между донори и реципиенти (крави, овце, кози, биволи), с различни хормонални препарати и схеми в естрален, ранен и късен анестрален сезон с цел усъвършестване на ембриобиотехнологиите при различните видове животни, както и разработване на методи за култивиране на свежи ембриони ин витро и ин виво и за дългосрочното им съхраняване чрез замразяване, с оглед приложение в практиката.

Секция Молекулярна имунология

Научната тематика на секцията е насочена към проучвания върху автоимунни механизми при някои заболявания свързани с патология на репродуктивната система (ендометриоза, карцином на простата) и изследванията на тумор-специфични антигени и неоангиогенеза; изследвания в областта на регенеративната медицина с теоретично и практическо значение; получаване и характеристика на мезенхимни стволови клетки от органи и тъкани на възрастни хора с оглед на перспективите за клиничното им приложение.

Секция Имуноневроендокринология

Основната проблематика на секцията е съсредоточена върху фундаментални и фундаментално - приложни медико-биологични изследвания в научната специалност Физиология на Животните и Човека с акцент върху репродуктивното здраве и качество на живот.  Експерименталните разработки имат за цел проучване на нови научно-обосновани подходи при третирането на значими ендокрино - и имунологично обусловени нарушения на репродуктивните процеси при мъжа и жената, свързани с неблагоприятното въздействие на фактори от външната среда и урбанизацията като нарушения в циркадните ритми, стрес и др. Специфичен обект на изследване ин-виво и ин-витро представляват взаимодействията между адренални стероиди и мелатонин по отношение физиологични и патофизиологични форми на функционална пластичност и отражението им върху имунната хомеостаза.