Изграждане на Център за научни изследвания на проблеми в репродуктивното здраве

Координатор:

Ст.н.с. М. Моллова, дб, Институт по Биология и Имунология на Размножаването “Акад. К. Братанов”, Българска Академия на Науките , София

Партньори:

1. Доц. д-р Е. Конова, дм, Център за репродуктивно здраве, Медицински Университет, Плевен

2. Ст.н.с.I ст. д-р С.Кюркчиев, дмн, Институт по Репродуктивно Здраве, София

През 2008 год. Институтът по Биология и Имунология на Размножаването “Акад. К. Братанов” при Българска Академия на Науките (ИБИР-БАН) в сътрудничество с Центъра по Репродуктивно Здраве – Медицински Университет, Плевен и Институт по Репродуктивно Здраве, София спечелиха проект по Програма „Развитие на научната инфраструктура-2008“, обявен от Министерство на Образованието, младежта и науката. Проектът е озаглавен „ Изграждане на Център за научни изследвания на проблеми в репродуктивното здраве“.

Координатор на проекта е доцент М. Моллова, дб, Институт по Биология и Имунология на Размножаването „Акад. К.Братанов“ (ИБИР), Българска Академия на Науките; Членове на консорциума са доцент д-р Е. Конова, дм, Център по Репродуктивно Здраве – Медицински Университет Плевен и проф. д-р С. Кюркчиев, дмн, Институт по Репродуктивно здраве, София.

Основната цел е да се създаде научноизследователски център, оборудван със съвременна апаратура, където да се извършват високо-технологични изследвания по проблемите на репродукцията и да има важно значение на национално и европейско ниво.

Основанията за организирането на подобен научен център се основават на увеличаващата се честота на бездетни двойки, повтарящи се аборти и общото увеличаване на пациентите с репродуктивни проблеми. Добре изразена е тенденцията, младите жени да отлагат решението да имат дете за по-късни години от техния живот и тогава настъпват трудностите със забременяване и износване на бременността.

Всички тези проблеми извеждат на преден план необходимостта за модерен научен център, който да подкрепя усилията на всички клиники и центрове за асистирани репродуктивни технологии (АРТ) в България.

Проблемите на репродуктивното здраве имат голямо значение за демографската криза в България и в Европа като цяло. Статистически данни ясно очертават тенденцията към намаляване на раждаемостта и увеличаване на бездетните двойки. Предвижда се, че честотата на бездетие ще се учеличава прогесивно в следващото десетилитие и съотношението между инфертилни и фертилни двой ще се промена от 1:7 до 1:3. Сега честотата на бездетните се изчислява на 15% от двойките като причините са както при жената, така и при мъжа. Въпреки, че все още се смята, че състоянието на жената е главната причина за бездетност, доказано е, че най-малко при 30% от двойките причината е при мъжа. Най-малко половината от мъжкия стерилитет се дължи на нарушения на сперматогенезата, които водят до произвеждане на сперматозоиди с патологични форми.

Нарушенията на нормалната репродукция са други причини за намаляване на раждаемостта като най-честото явление са спонтанните повтарящи се аборти, което е крайният резултат на науспешна бременност или повтарящи се имплантационни неуспехи след пренасяне на жизнени ембриони при АРТ. Предполага се, че този процес се дължи на нарушен баланс на хормони, цитокини, растежни фактори, имунни фактори и други все още неизвестни фактори и механизми.

Тези данни показват, че са необходими системни и подробни изследвания в областта на репродуктивната биология, които могат да бъдат осъществени с обединените усилия на мултидисциплинарен екип. Това е причината за включването в екипа на специалисти от различни области на биологичните науки като биолози, медици, ветеринарни доктори, зооинженери, химици от ИБИР-БАН, Медицински Университет Плевен и не-правителствена научна организация (Институт по Репродуктивно Здраве).

Консорциумът включва добре известни специалисти в нашата страна и чужбина в областта на репродуктивната биология и имунология, както и млади учени и докторанти, които имат добра квалификация във високотехнологични и съвременни методи и техники като изолиране и характеристика на човешки стволови клетки, протеомен анализ, структурен и функционален анализ с конфокална микроскопия. Всички апарати, методи и техники ще бъдат използвани за изследвания по проблемите на репродукцията при човека.

Научният Център по Репродукция (НЦР) е разположен на територията на ИБИР, който е основател на научния проблем „ имунология на размножаването“ в световен мащаб. НЦР има основани лаборатории оборудвани с флоуцитометър, апарат за real-time PCR, сперм-анализатор (Cassa system), HPLC, 2-D електрофореаза за протеомика със scan reader, съвременни микроскопи, инвертиран микроскоп, CO2 инкубатор, ламинарни боксове, конфокален микросоп.

Основните лаборатории на НЦР са отвоерни за сътрудничество между различни изследователски групи от Българска Академия на Науките, Медицински Университети, Софийски университет с цел да допринесе към изграждането на ефективен научен потенциал сред научната общност в България.

НЦР ще провежда изследвания съгласно програмата, която е одобрена от МОМН и е насочена в следните направления, дефинирани като конкретни научни задачи. Всяка научна задача се разработва от изследователски екип, ръководен от хабилитирано лице и състоящ се от млади докторанти и сътрудници.

ЗАДАЧА 1. Изолиране и характеризиране на белтъци, участващи в репродуктивния процес (Ръководител дод. М.Стаменова). Целта на тези експерименти е: 1) да се получат максимално пречистени белтъци от различни органи, тъкани, клетки и биологични течности, учавстващи в процеса на размножаване; 2). да се оценят промените в характеристиките на изолираните белтъци при патологични състояния; 3) да се проследят възможностите за прилагане на новите факти и знания за разработване на нови средства за диагноза и прогноза на репродуктивни патологии.

ЗАДАЧА 2. Изследвания върху стволови клетки в репродуктивната система на човека (Ръководител проф. С. Кюркчиев). Понастоящем изследвания се извършват върху наличието и характеристиката на човешки стволови клетки в пловата система на жената и мъжа. Досегашните изследвания в нашата лаборатория са доказали присъствието на мезенхимни стволови клетки в човешки ендометриум и ранна децидуа, които се характеризират с тяхната способност да пролиферират, да се диференцират в остеогенни, адипогенни, ендотелни и децидуални клетки. Тези изследвания ще бъдат разширени за да обхванат части на репродуктивната система като тестис, яйчник, простата.

ЗАДАЧА 3. Обективен количествен и качествен анализ на сперматозоиди от лица с репродуктивни проблеми (Ръководител доц. М. Моллова).

Обективен анализ се извършва на конвенционални и функционални параметри на сперматозоидите, както и на ДНК – интегрирета им, получени от нормо-зооспермични или олиго-астено-тератозооспермични безплодни мъже с цел прогнозиране фертилитета на донора, подпомагане на избор за лечение при инфертилни пациенти и прогнозиране изхода от прилагането на процедури за ин витро оплождане в клиничната практика.

ЗАДАЧА 4. Овариален инфертилитет – влияние на антиовариални антитела върху фертилитета (Ръководител доц. М. Иванова)

Целта на тези изследвания е да се изследва ролята на автоимунните механизми при различните форми на овариална недостатъчност и имунообусловеното овариално безплодие. Очаква се да бъдат получени данни за ролята на антителата срещу различни антигени на стероид –продуциращите клетки при инфертилитета и при успеваемостта на различните подходи в асистираната репродукция.

ЗАДАЧА 5. Флоуцитометричен анализ на състоянието на активиране на тромбоцити и тромбоци/левкоцитни агрегати при жени с репродуктивни неуспехи (Ръководител доц. Е. Конова)

Целта е да се изследва статуса на активация на тромбоцитите и образуването на агрегати с левкоци като тези резултати се свържат с проявите на репродуктивни неуспехи. Ще бъде разработена флоуцитометрична констелация от параметри за наличие на циркулиращи активирани тромбоцити и левкоцити при жени с репродуктивни неуспехи, като въз основа на тези данни ще се мониторира анти-коагулантната и анти-агрегатната терапия при тези пациентки.

Като цяло, НЦР ще има следното влияние:

• Изграждане на ефективен изследователски потенциал в базовата организация, както и на регионално ниво,
• Принос за развитието на Европейското изследователско пространство,
• Стимулиране на междуинституционалното сътрудничество за по-добри и съгласувани изследвания,
• Създаване на по-добри условия за привличане на млади специлисти,
• Създаване на по-добри възможности за развитие на партньорства и участие в европейски съвместни проекти за развитие на изследванията (7ма рамкова програма и др.),
• Насърчаване на сътрудничеството с частни организации и малки и средни предприятия.