Научни постижения

По-важни научни постижения за последните 10 години

• Посредством произведени срещу капацитирани сперматозоиди моноклонални и поликлонални антитела са идентифицирани и характеризирани сперматозоидо-специфични антигени (Ags), експресиращи се в различни домени на мъжките гаметите от различни видове животни и човек. Ag1F10 проявява характиристики на рецепторна молекула; Ag 4B12 на адхезивна молекула; Ag3G4 e с роля в пируват-лактат метаболизма на клетките и инхибиращ ефект върху хиперактивацията им ин витро, а Ag 60 kDa участва в процесите, съпътстващи фузията между гаметите,  Антифертилният ефект на антителата срещу тези антигени определя възможното им  значение за целите на имуноконтрацепцията.
• Посредством имунохистохимични, имунохимични и генетични изследвания е доказана повишена експресия на Hsp70 и αB-Cry стресовите протеини в тестиси на полово зрели мишки при условия на термоиндуцирана апоптоза. Hsp70 се синтезира в герминативните клетки на всички стадии от сперматогенния цикъл докато синтезата на αB-Cry стартира през пубертета по време на диференциацията на половите клетки в пахитенния стадии на мейотичната профаза. Изследванията имат значение за изучаване ролята на стрес протеините по време на пролиферацията, диференциацията и апоптозата на половите клетки и възможната им роля в модулиране на оплодителния потенциал на клетките.
• Установено е, че нивата на антителата срещу гранулоза-лутеинните клетки и зона пелуцида в серуми и фоликулни течости на инфертилни жени са в негативна корелация с успеваемостта на ин витро оплождането. На базата на установеното им клинично значение са разработени тест-системи за диагностика на имунологично-обусловеното безплодие при човек и изхода от прилагане на програми за асистирана репродукция.
• Получени са резултати за имуномодулаторната роля на атриалния натриуретичен пептид (ANP) във фоликулни течности от преовулаторни фоликули, както и значението му при регулиране на процесите на апоптоза и виталитет в преовулаторния фоликул. Резултатите доказват, че апоптозата на гранулозните и кумулусните клетки може да се   приеме като потенциален маркер за успеваемостта от хормоналната стимулация и ин витро оплождането при асистирана репродукция.
• По време на фазите на имплантация и ранна бременност при свине трофектодерма и ендометриалния епител експресират определени интегрини, ЕЦМ протеини и матриксни металопротеинази-2,4, в зависещ от времето на имплантация профил, което свидетелства за молекулните събития, участващи в структурното ремоделиране и установяване на епителиохориалната плацента.
• RT-PCR анализ и имунохистохимични изследвания през пред-имплантационния период, фазата на контакт между ендометриалния епител и трофектодерма, ранната пост-контактна фаза, формиране на дефинитивна плацента и края на ранна бременност при свине, доказват стадийно-зависима експресия на имуномодулаторния растежен фактор TGFß1 (трансформиращия растежен фактор-бета1). Ендометриалните мононуклеарни клетки от фазата на прикрепване и дефинитивна плацента транскрибират гена на трансформиращият растежен фактор-бета. Данните подкрепят хипотезата, че по време на имплантацията, в ендометриума на свинете,  действа форма на байстендърна супресия, медиирана от Th3 клетки. 
• Доказано е, че  Ca²⁺-свързващият протеин Секретагогин  се експресира изключително в невроендокринни тъкани и клетки, реагира на промяна в клетъчните нива на калция и играе важна роля за формирането на секреторните гранули и регулираната секреция на инсулин.