Патрон на института

История на ИБИР

Акад. Кирил Братанов – патрон на Института по биология и имунология на размножаването – Българска академия на науките

За ценностите, които остави на младото поколение,
на своите последователи и ученици,
за научното наследство и името на института, с което се гордеем,
за топлината, която остави
в сърцата ни – дълбока благодарност!”

Кирил Цочев Братанов е роден на 5 март 1911г. в гр. Луковит и израстнал в семейна среда на учители, което оказва важно значение за изграждането му като хармонична личност. Учителското семейство Братанови възпитава и други двама братя на Кирил – Димитър, общественик и дипломат и Братан – изтъкнат професор-клиницист педиатър. След завършване на ветеринарна медицина в София (1935 г.) и активна дейност като ветеринарен лекар Кирил Братанов е изпратен на специализация по животновъдство в Букурещ (1938 г.) и биология на размножаването и изкуствено осеменяване в Милано (1941 г.), където се изявява като амбициозен изследовател с подчертано внимание към неразработвани, но актуални проблеми на животновъдството, като изкуственото осеменяване и репродуктните възможности на животните. Талантът му на педагог става причина да започне преподавателска дейност като асистент в Катедрата по физиология и биохимия на домашните животни при Ветеринарномедицинския факултет към Софийския Университет и за бързото му израстване последователно като доцент (1947г.), професор (1954г.), и ръководител на Катедра “Акушерство и изкуствено осеменяване” при Зоотехническия факултет на Висшия селскостопански институт “Г. Димитров”, София. През 1958г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 1967г. – за академик.

Професионалните интереси на д-р Братанов обаче, намират истинска реализация след 1943г. когато е назначен за директор на създаденият през 1938г. Институт по развъдни болести и изкуствено осеменяване и остава негов ръководител до края на живота си. Под негово ръководство Институтът бележи значими успехи в научната и научно-приложна дейност. Благодарение на непреодолимият му темперамент и стремеж към обществено полезна дейност той успява да съчетае научната и преподавателска работа с отговорността на високите постове, които е заемал в онези години като Ректор на Висшия селскостопански институт (1956-1967г.), Зам. Председател на Академията на селскостопанските науки (1962-1982г.), Директор на Единния Център по биология при Българската академия на науките (1976-1986г.). През 1976 г. Институтът по развъдни болести и изкуствено осеменяване преминава в структурата на Българска академия на науките, като Институт по биология и имунология на размножаването и развитие на организмите, преименуван по-късно като Институт по биология и имунология на размножаването. Предвид безспорните заслуги на акад. К. Братанов за развитието, просперитета и международния авторитет на Института, през 1987 г., след неговата кончина, е взето решение Институтът да носи името Институт по биология и имунология на размножаването “Акад. К. Братанов”.

За да представим научните заслуги на акад. Братанов, трябва да започнем с неговата мащабна публикационна дейност, обхващаща над 1000 заглавия. Той е автор и съавтор на множество научни монографии, учебници и ръководства, на повече от 300 научноизследователски труда, на повече от 500 статии, свързани с развитието на селското стопанство в България, с научната и културна политика на страната и над 200 научно-популярни и аналитично-обзорни статии, отразени на страниците на неговата “Биобилиография”.

Трудно е да се обхване в едно кратко изложение цялостната творческа и обществена дейност на акад. Братанов. Трудно е да се предадат ентусиазмът и преданният му труд, посветени на каузата на учените и на науката. Но при опита да се характеризира дългата му жизнена и трудова траектория в съзнанието ни изплува една и съща дума: пионер.

Акад. К. Братанов е сред основоположниците при организирането на необходимата кадрова, техническа и научна база за внедряването на една от най-революционните технологии на 20-ти век – изкуственото осеменяване, с оглед на генетичното подобряване и усъвършенстване на животновъдството в България. Под негово ръководство са създадени комплексни, усъвърщенствани технологии за криоконсервация на мъжки гамети от различни видовe животни, внедрени с висок икономически ефект в цялата страна и в чужбина. Поставено е началото на генна банка с гамети от ценни разплодници и ембриокриобанка за съхранение на генетичен материал от застрашените от изчезване в България породи животни.

Под ръководството на акад. К. Братанов учени от Института получават оригинални данни за хипоталамо-хипофизарния контрол на овариалната функция, засягящи секрецията на гонадотропини, механизмите на невро-ендокринната регулация на половия цикъл и овулацията. На тази база са създадени ефикасни биотехнологии за идентификация на размножителния процес, широко прилагани в животновъдната практика и довели до значителен икономически ефект.

Не трябва да пропуснем още една пионерска дейност на акад. Братанов. Под негово ръководство за първи път в страната са получени приплоди чрез трансфер на свежи и замразени ембриони при дребни и едри селскостопански животни. За първи път в Европа и за втори път в световната практика под негово ръководство колектив от учени получава малачета-трансплантанти.

Един от най-значимите моменти в научното творчество на акад. Братанов e проведеното през 1949 г. изследване, доказващо наличието на антитела срещу мъжките полови гамети в серуми на монгократно безуспешно осеменявани животни, данните от което са отразени в публикацията “Върху образуването на спермоантитела в организма на домашните животни”. Годишник на Вет.мед.факултет, СУ, т.ХХVI, 321-334, 1949/. – първите резултати в световната наука и практика, сочещи възможностите за съществуване на имунологично обусловено безплодие. Благодарение на следващите проучвания на Братанов и сътрудниците му, този проблем става актуален и няколко години по-късно двама автори (Rumke, 1954, Wilson, 1954), публикуват независимо един от друг данни за наличието на автоспермоантитела у безплодни мъже с олиго- и азооспермия и изоспермоантитела у безплодни жени. Днес, научните постижения в тази област са предмет на редица световни и международни научни симпозиуми и конгреси и на множество реномирани специализирани научни списания, а България се приема за родина на ново медико-биологично направление в световната наука и клинична практика – Имунология на размножаването.

След полагане на началото, през 1967 година (26- 29 септември) проф. Братанов и неговите сътрудници организират и провеждат в МДУ „Ф.Ж. Кюри”, Варна Първия в света Симпозиум по имунология на сперматозоидите и оплождането. В симпозиума взимат участие над 150 учени от 23 страни от целия свят, представители на WHO и FAO. Присъстват световно известните учени – Р. Едуардс, Ф. Румке, А. Г. Воазен, М. Хашек, , Б. Бьотчер, И. Соколовская, Р.Попиванов, С. Шулман и др. Изнасят се и се дискутират интересни данни от областта на репродуктивната имунология.

По време на симпозиума пак по инициатива на акад. Братанов се учредява Международен координационен комитет по имунология на репродукцията, регистриран в София и Париж със седалище в ръководения от него Институт по биология и имунология на размножаването. Председател на Комитета е К. Братанов, Зам.председател-С. Шулман, Генерален секретар- Р. Едуардс, секретар-И. Соколовская, Касиер-А. Ейкем. След смъртта на акад. К.Братанов за председател на МККИР е избрана проф. Р.Георгиева. Основната цел на МККИР е да координира научноизследователската работа по репродуктивна имунология и на всеки 3 години да организира Международни симпозиуми във Варна. Така се налага традицията на Варненските симпозиуми, познати на цялата международна общност в областта на имунология на репродукцията. През 2012 г., 22-24 юли, предстои да бъде проведен поредния, 13-ти Международен симпозиум по имунология на репродукцията.

Трябва да се отбележи, че проф. Роберт Едуардс, един от основателите на МККИР и негов първи генерален секретар при създаването му, през 2010 г. бе удостоен с Нобелова награда за Медицина и Физиология, – “For the development of in vitro fertilization”. По време на симпозиума, организиран в чест на Роберт Едуардс и връчване на Нобеловата му награда, проведен на 7 декември 2010 г. в Кралския Каролински Медицински Институт в Стокхолм, г-н Мартин Джонсън изнася лекцията на д-р Роберт Едуардс озаглавена „Bob Edwards and IVF : The Early Days”. В лекцията си Едуардс подчертава значението на имунологията на репродукцията, основаването на Международния координационен комитет по имунология на репродукцията във Варна, като показва слайд от учредителното заседание на ръководството на симпозиума със снимка и на акад. Братанов, свидетелство за съвместнта му дейност още от 1967 г. с Институт по биология и имунология на размножаването при БАН и близките му лични контакти с акад. К. Братанов.

Отново по инициатива на акад.Братанов през 1975 г., по време на 3-тия Международен симпозиум по имунология на репродукцията във Варна, се учредява Международна асоциация по имунология на репродукцията и за първи неин председател е избран акад. К. Братанов. Днес Асоциацията има многобройна членска маса и учени от института участват във почти всички конгреси на Асоциацията, а членове на ИБИР (Р.Георгиева) са многократно избирани за членове на нейното ръководство.

Специално внимание заслужава огромната обществена дейност на акад. К.Братанов. В продължение на осем години (1968-1976) той е Председател на Дружеството за разпространение на знания “Г.Кирков; 1948г е избран за член на Националния комитет за мир; от 1968г. е член на Постоянния комитет на Пъгуошкото движение на учените за мир и участва активно в работните групи към ЮНЕСКО и Световната здравна организация; в периода 1963-1972 г. е Заместник-председател на Академията на селскостопанските науки. Плод на неговите тесни контакти с много именити учени е мемориалната му книга “Незабравими срещи”, в която той разказва за срещите и разговорите си с учени като Фредерик Жолио-Кюри, проф. Джон Бернал, акад. Скрябин, акад. Опарин, проф. Пиер Бикар и др. Обект на много негови статии са творческите портрети на наши бележити учени и общественици, между които на проф. Асен Златаров,, проф. Георги Павлов, проф. Георги Наджаков, на писателя и учения, проф. Димитър Димов, на акад. Христо Даскалов и много други. За активната си научна и обществена дейност акад. Братанов е удостоен с високи национални отличия, като оорден “Кирил и Методий” I степен, почетно звание ‘Народен деятел на науката”, медал “1300 години от създаването на българската държава”.

Най-ярък пример за възможността на акад. Братанов да мисли по глобални въпроси на обществото и науката е мястото му в историята на Съюза на учените в България. Братанов е не само член-основател (1944г.), но и участник в съюзното ръководство от първия момент на функциониране на организацията. До1948 г. той е негов първи секретар, до 1962 г. е главен секретар на съюза, след което става негов Председател до смъртта си. Под ръководството на акад. Братанов Съюзът на научните работници (СНРБ) не само укрепва и се развива, но завоюва и завиден международен авторитет. През 1948г. СНРБ се присъединява към Световната федерация на научните работници и акад. Братанов е избран за член на Изпълнителния й съвет, а по-късно през 1976г. и за неин Заместник-председател. Дълги години е член на Редакционната колегия на сп. “Научен свят”- печатен орган на СНРБ, където публикува множество статии по научната и културна политика у нас и чужбина, по проблемите на висшето и средно образование, по спецификата на научното творчество. По инициатива на акад. Братанов и с активното му участие се изгражда МДУ “Фр. Жолио-Кюри” като модерен международен конгресен център с оживена международна дейност и засилен конгресен живот, масовизира се организацията и се създават нейни клонове във всички окръжни градове на страната.

Израз на международно признание за заслугите на акад. Братанов са множеството чуждестранни медали и отличия (френски медал “Бруже”за заслуги в областта на науката, медал “Лазаро Спаланцани”, почетен медал на Испанската ветеринарно-медицинска академия, на Илинойския Университет-САЩ, медал “Ф. Ж. Кюри”от Световния съвет за мир и други). Акад. Братанов е избран за член на редица чуждестранни академии на науките, като: Френската ветеринарна академия, Италианската аграрна академия, Германската селскостопанска академия, Испанската ветеринарно-медицинска академия, Белгийската кралска медицинска академия. През 1980г. е удостоен с голямата награда на Пастьоровия Институт в Париж – медал “Луи Пастоьор” за неговите научни трудове в областта на имунология на репродукцията.

 

Доц. Маргарита Моллова

Литература:

Л. Ерменкова, М. Моллова.

Акад. Кирил Братанов – Биобиблиография

Изд. БАН, София, 1984, 297 страници