• Гугъл търсене

       
    • Институт по биология и имунология на размножаването
      "Акад. Кирил Братанов"

      • История на ИБИР

        Годината 1938 се приема като година на създаване на Института. Предврителната организационна и кадрова дейност на новосъздадения институт е свързана с името на проф. Георги Ненков, ръководител в този период на Катедра по хирургия към Ветеринарно-медицински факултет и Началник на Ветеринарно отделение при Министерството на земеделието и държавните имоти. По доклад на проф. Ненков министърът възлага на Ветеринарното отделение да организира необходимата научна база за внедряването на една от най-революционните технологии на 20ти век – изкуственото осеменяване с оглед на генетичното подобряване и усъвършенстване на животновъдството в България. Така към хирургическата клиника се създава Институт по изкуствено осеменяване и развъдни болести с директор Георги Ненков с два отдела: по Изкуствено осеменяване с ръководител Р. Прахов и по Развъдни болести с ръководител Д. Пишев, който поради военното положение в този период, има главно лабораторна и ограничена практическа дейност.

        През 1943 г., завърналият се от специализация по въпросите на репродукцията и изкуственото осеменяване при проф. Т. Бонадона /Институт по експериментална биология „Лазаро Спаланцани” - Италия/ д-р Кирил Братанов намира подходящи условия да продължи започнатите в Италия изследвания върху спермопродукцията при разплодници и бива назначен за директор на Института. През 50-те години на миналия век Институтът бележи значими успехи в научната и научно-приложната дейност и се провеждат съществени структурно-организационни промени. През 1947-1948г. година се създават нови звена: секция по Биология на размножаването с ръководител Кирил Братанов, секция по Физиология и ендокринология с ръководител Рашко Прахов, секция по Биохимия с ръководител Камен Йосифов, секция по Физиология и патология на новородените с ръководител Крум Геров и секция Патология на размножаването с ръководител Георги Георгиев, а по-късно и Лаборатория по микробиология с ръководител Марин Балчев. В този период Институтът разработва технологични инструкции за провеждане на изкуствено осеменяване при животните и се подготвят много специалисти. Благодарение на тази дейност за първи път в България е организирано и проведено изкуственото осеменяване като рутинен метод за размножаване на селскостопански животни. През 1961г. Институтът е преименуван в Институт по биология и патология на размножаването и преминава в структурата на Българска академия на науките. В този период в България усилено се работи върху адаптиране на нови биотехнологии в животновъдството, като гранулната технология за криоконсервация на сперма от бици от Нагазе-Нива и пайетната на Касу. В периода до 1969 г. под научното ръководство на специалисти от Института, в България се внедрява метода на изкуствено осеменяване при говеда със замразена сперма. В продължение на 12 години /1963-1975/ Институтът е в структурата на Академия на селскостопанските науки, като към него е присъединен Институтът по незаразни болести и зоохигиена и носи името Институт по биология и имунология на размножаването и незаразни болести. През 1976г. В този период в Института се правят редица научни опити за съхранение на сперма от бици, кочове, нерези при ниски температури и криоконсервация.

        В следващ период Институтът отново преминава в структурата на Българска академия на науките, като Институт по биология и имунология на размножаването и развитие на организмите, преименуван по-късно като Институт по биология и имунология на размножаването. Предвид безспорните заслуги на акад. К. Братанов за развитието, просперитета и международния авторитет на Института, през 1987г., след неговата кончина, е взето решение Институтът да носи името Институт по биология и имунология на размножаването „Акад. К. Братанов”. (повече Поглед към миналото - виж).

        В израз на признание към живота и делото на акад. К. Братанов, по повод 100 години от рождението му Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – издава илюстрован пощенски плик с неговия лик (виж) и стандартен знак за цена на пощенската услуга – 0,65 лв., в тираж 1 615 броя. Пликът е със специален пощенски печат, включващ символите на репродукцията – областта в която са основните научни разработки на акад. Братанов и надпис "100 години от рождението на академик Кирил Братанов".

        По инициатива на акад. К. Братанов се организира Първия Международен симпозиум по имунология на сперматозоидите и оплождането /27-29.ІХ.1967/ в Международния дом на учените (МДУ) „Жолио Кюри” край Варна. Участниците в този много успешен симпозиум, представители на 21 страни, учредяват първата международна научна организация - Международен координационен комитет по имунология на репродукцията (МККИР), регистриран в Париж и в София (повече в.сайт МККИР www.iccir1967.com)

        След кончината на акад. Кирил Братанов, 1986 година, директорският пост на Института се заема от ст.н.с.I ст., д-р Симеон Симеонов (1986-1989г.). След неговото пенсиониране през 1990г., ръководството на Института се поема последователно от ст.н.с.І ст., д-р Любомир Кънчев /1990-1996г./, ст.н.с.I ст., д-р Иван Кехайов /1996-2000г./, ст.н.с.I ст., д-р Райна Георгиева /2001-2006г./, ст.н.с.ІІ ст., д-р Маргарита Моллова (2006-2010г.), ст.н.с.І ст., д-р Димитрина Качева(2010-2014 г.). От 2014 г. директор на Института е проф. д-р Мария Иванова, дссн.

         

        ст.н.с. І ст., д-р Симеон Симеонов, дбн Директор 1986-1989

        ст.н.с. І ст., д-р Симеон Симеонов, дбн
        Директор 1986-1989г.

        ст.н.с. І ст., д-р Любомир Кънчев, дбн Директор 1989-1996

        ст.н.с. І ст., д-р Любомир Кънчев, дбн
        Директор 1989-1996г.

         ст.н.с. І ст., д-р Иван Кехайов, дбн Директор 1996-2000

        ст.н.с. І ст., д-р Иван Кехайов, дбн
        Директор 1996-2000г.

         ст.н.с. І ст., д-р Райна Георгиева, дбн Директор 2001-2006

        ст.н.с. І ст., д-р Райна Георгиева, дбн
        Директор 2001-2006г.

         ст.н.с. ІІ ст., д-р Маргарита Моллова Директор 2006-2010

        ст.н.с. ІІ ст., д-р Маргарита Моллова
        Директор 2006-2010г.

         ст.н.с. І ст., д-р Димитринка Качева , двмн Директор 2011-

        ст.н.с. І ст., д-р Димитринка Качева , двмн
        Директор 2011-2014

         Професор д-р Мария Георгиева Иванова-Кичева, дссн

        Професор д-р Мария Иванова, дссн
        Директор 2014-

         

        Създаване на ново направление в медико-биологичната наука – имунология на размножаването

        Институт по биология и имунология на размножаването „Акад. К.Братанов” (ИБИР) при БАН и Международния координационен комитет по имунология на размножаването (МККИР), със седалище ИБИР и регулярно провежданите Международни симпозиуми по имунология на репродукцията във Варна имат значим принос за полагане основите и успеха на интердисциплинарното, медико-биологично направление в науката и клиничната практика - имунология на размножаването в световен мащаб. Това се потвърждава от следните по важни събития и факти:

        1. През 1949 г. за първи път Кирил Братанов, по това време директор на ИБИР, в сътрудничество с Крум Геров и Тодоров публикуват данни за образуване на спермоантитела в организма на домашните животни - „Върху образуването на спермоантитела в организма на домашните животни”. Годишник на Вет.мед.факултет, СУ, т.ХХVI, 321-334, 1949/,. В това проучване эа първи път се доказва:

        • значението на имунологичните фактори за репродукцията
        • наличие на естествени анти сперматозоидни антитела в организма

        Тези данни са от значение за размножаването на човека и животните, репродуктивната имунология и фундаменталната имунология.

        2. През 1967 година за първи път в света проф. Братанов и неговите сътрудници организират и провеждат по проблемите на репродуктивната имунология - Първи симпозиум по имунология на сперматозоидите и оплождането, 27- 29 септември 1967, МДУ „Ф.Ж. Кюри”, Варна.

        На симпозиума участват 150 учени от 21 страни от целия свят, представители на WHO и FAO. Присъстват световно известните учени - Р. Едуардс, Ф. Румке, А.Г. Воазен, М. Хашек, , Б. Бьотчер, И. Соколовская, Р.Попиванов, С. Шулман и др. За първи път на такъв разширен научен форум се изнасят и дискутират интересни данни от областта на репродуктивната имунология.

        3. По време на 1-вия Симпозиум се учредява Международен координационен комитет по имунология на репродукцията, с Председател - К.Братанов (България), Зам.председател - С.Шулман (САЩ), Генерален секретар - Р. Едуардс (Англия), секретар - И.Соколовская (Русия) Касиер-А. Ейкем (Франция). МККИР е регистриран в София, като първата научна организация със седалище ИБИР-БАН и в Париж. След смъртта на акад. К.Братанов и преодоляване на настъпилите финансови затруднения довело до временно прекъсване на Симпозиумите, по време на 8-ия Международен симпозиум по имунология на репродукцията, 12-14 октомври, 1997 за председател на МККИР е избрана проф. Райна Георгиева.

        МККИР има две основни цели:

        • Да координира научноизследователската работа по репродуктивна имунология
        • На 3 години да организира Международни симпозиуми в МДУ, Варна

        До момента от ИБИР и МККИР са проведени 12 симпозиума. Предстои през 2012г., 22-24 юли, да бъде проведен 13-ти Международен симпозиум по имунология на репродукцията. (повече на www.iccir1967.com )

        Проф. Роберт Едуардс, един от основателите на МККИР и негов първи генерален секретар при създаването му, през 2010 г. бе удостоен с Нобелова награда за Медицина и Физиология, - “Forthedevelopmentofinvitrofertilization”. По време на Симпозиума, организиран в чест на Роберт Едуардс и връчване на Нобеловатаму награда, проведен на 7 декември 2010 г. в Кралския Каролински Медицински Институт в Стокхолм, г-н Мартин Джонсън изнася лекцията на д-р Роберт Едуардс озаглавена „BobEdwardsandIVF:TheEarlyDays”. В лекцията си Едуардс подчертава значението на имунологията на репродукцията, основаването на Международния координационен комитет по имунология на репродукцията във Варна, показва слайд от учредителното заседание на ръководството на симпозиума със снимка и на акад. Братанов, свидетелство за съвместната му дейност още от 1967 г. с Институт по боилогия и имунология на размножаването при БАН и близките му лични контакти с акад. К. Братанов.

        4. По предложение на учени от ИБИР и членове на МККИР през 1975г. , по време на 3-тия Международен симпозиум по имунология на репродукцията във Варна, се учредява - Международна асоциация по имунология на репродукцията, с председател акад. К. Братанов. Днес Асоциацията има многобройна членска маса от цял свят, на 3 години провежда международни конгреси и членове на ИБИР и МККИР многократно са избирани за членове на нейното ръководство (Р.Георгиева).

        5. С активното участие на учени от ИБИР през 1993 г. в Магдебург се учредява - Европейска асоциация по репродуктивна имунология, която има голяма членска маса, всяка година провежда международни конгреси, активно посещавани от учени на ИБИР.

        В израз на признание към делото на акад. К. Братанов, от неговите ученици, последователи в развитието на репродуктивната имунология, членове на МККИР, радетели за укрепване и разширяване дейността на МККИР и ИБИР бе учреден медал от МККИР с лика на Акад. К. Братанов. С този медал и специална грамота се удостояват учени, с приноси за развитието на репродуктивната биология и имунология и укрепване дейността на Комитета.

        Цялостната дейност на ИБИР и МККИР, организирането на 12 Международни симпозиуми по имунология на репродукцията, участието в ръководствата на Международните асоциации и редовно участието в научните форуми по репродуктивна имунология на същите допринасят за популяризиране на научните постижения и добра разпознаваемост на България и ИБИР-БАН.

        Трябва с гордост да отбележим, че 1986 г., при закриването на 3-тия конгрес на Международната асоциация по имунология на репродукцията в Торонто, световно известният учен, участвал в научните открития за присъждане на Нобелова награда по медицина през 1960г. на Burnet и Medawar", каза следното:

        „....Нека никога да не забравяме, че ако не беше България, ако не беше нашият добър приятел Кирил, нямаше да бъдем събрани тук като научно общество, занимаващо се с такъв важен проблем за човечеството, какъвто е имунологията на репродукцията....”

        След всичко това, от водещи учени по света бе прието, че новото научно направление в медико-биологичната наука - Иимунология на репродукцията - е създадено в България и България е Родината на това толкова важна интердисциплинарна област от науката и клиничната практика.

    Персонализирано търсене
    Мрежата
     
     
     
    Персонализирано търсене
    Мрежата